По време на бременността всеки месец се прави изследване на урина, дори и жената да няма оплаквания.Това изследване не е за пренебрегване, тъй като инфекциите на пикочните пътища засягат приблизително 10% от всички бременни жени. Появата им се благоприятства от някои специфични промени, които тялото претърпява в хода на бременността:
Оплодената матка се увеличава по размер и постепенно започва да притиска пикочния мехур. Това води до по-често уриниране, но и до непълно изпразване на мехура в края на уринирането. Остатъчната урина, която престоява по-дълго в пикочния мехур, е благоприятна среда за развитие на инфекции. От друга страна, притискането води до промяна на ъгъла на вливане на уретерите (каналчетата, свързващи бъбреците и пикочния мехур), което може да доведе до т. нар. везико-уретерален рефлукс, при който по време на уриниране част от урината се връща обратно към бъбреците. При това положение, ако пикочният мехур е инфектиран, инфекцията лесно може да „прескочи“ към бъбреците и от цистит (възпаление на пикочния мехур) да се превърне в пиелонефрит (възпаление на бъбреците), което вече е едно много по-тревожно състояние.
По време на бременността се увеличва синтезът на хормона прогестерон. По-високите нива на прогестерон водят до отпускане на мускулатурата на пикочните пътища. По-отпуснатият мехурен сфинктер (мускулът в стената на пикочния мехур, който възпрепятства изтичането на урината) улеснява проникването на бактерии от външната среда.
Самата урина на бременните жени също променя своите характеристики – киселинността става по-висока, а също така се отделя и по-голямо количество глюкоза. Всичко това превръща урината в много благоприятна среда за развитие на бактерии.
Какви са симптомите при инфекция?
Понякога инфекцията на пикочните пътища при бременните жени може да протече без никакви или с много слабо изразени оплаквания, т. нар. безсимптомна бактериурия. Ето защо е препоръчително да не пропускате ежемесечното изследване на урината дори и да нямате оплаквания.
Циститът (инфекцията на пикочния мехур) обичайно води до чести и болезнени позиви за уриниране, парене при уриниране, понякога до наличие на кръв в урината.
Пиелонефритът (инфекцията на бъбреците) е сериозно усложнение, което протича с болки в областта на кръста и висока температура. За разлика от цистита, при който лечението обикновено се провежда в домашни условия, пиелонефритът се лекува в болнични условия. Подбират се антибиотици, които не преминават плацентарната бариера, т.е. не биха навредили на плода, и които отговарят на чувствителността на изолирания при микробиологичното изследване причинител.
Как да си помогнем с хомеопатия?
Хомеопатията е полезна в две направления – за профилактика и за ускоряване на оздравителния процес в острата фаза.
Профилактиката е от изключително значение, тъй като тя намалява вероятността да се подложите на на нежелано лечение по-късно. Тя включва:
- Прием на много течности (поне 30 мл на килограм тегло).
- Стриктна интимна хигиена. Трябва да се има предвид, че най-честият причинител на инфекциите на пикочните пътища е Ешерихия коли. Този микроорганизъм е нормален обитател на дебелото черво и при една не дотам стриктна хигиена лесно може да „прескочи“ по съседство към пикочните пътища.
- Прием на следните хомеопатични продукти:
Colibacillinum 15 CH повишава специфичната резистентност на организма към най-честия причинител на инфекциите – Ешерихия коли. Приема се веднъж седмично, по 10 гранули (например всяка събота).
Silicea 15 CH подобрява имунния отговор на организма и се приема също веднъж седмично по 10 гранули (например всяка неделя).
Sepia officinalis 15 CH е съществен елемент в профилактиката на рецидивиращите пикочни и генитални инфекции при бременните жени. Той има и други приложения по време на бременност, касаещи гаденето и повръщането в първия триместър, състоянието на кожата, профилактиката на разширените вени, подобряването на еластичността на тазовото дъно. Поради това е препоръчително да се приема по 5 гранули на ден почти през цялата бременност.
При вече развила се инфекция на пикочния мехур, хомеопатичният метод е само допълващ, но той ускорява оздравителния процес и бързо облекчава оплакванията, свързани с цистита. Сред най-често използваните медикаменти са:
Cantharis vesicatoria 9 СН – използва се при цистит, протичащ с чести позиви за уриниране и парене, като може да е съпроводен и с болки преди, по време и след уриниране.
Arsenicum album 9 СН се прилага за лечение на цистит с много силно усещане за парене и придружаваща отпадналост. Подобрение на оплакванията настъпва при затопляне.
Mercurius corrosivus 9 CH се използва системно при т. нар. хеморагични цистити, т. е. при наличие на кръв в урината.
Sarsaparilla 9 CH e подходящ избор при цистит, възникващ на фона на камъни и/или песъчинки в бъбреците.
Magnesia phosphorica 9 CH се предписва при спастични болки, които в известна степен се подобряват от прегъване на две и натиск върху болезнената област.
За овладяване на острите оплаквания е препоръчително 4-6 пъти дневно да се приемат по 5 гранули от съответния медикамент или комбинация от медикаменти, като при подобрение броят на приемите се разрежда.