Скарлатината e остро, инфекциозно, обривно заболяване, най-често разпространяващo се в детски колективи (детски градини, училища). Причинителят е бета-хемолитичния стрептокок от група А – Streptococcus pyogenes. Заболяването се предава по въздушно-капков път. Обикновено източник са болните от скарлатина или болните от стрептококова ангина. Възможно е и заразяване от безсимптомен носител на бактерията. Инкубационният период е кратък — от 1 до 12 дни, но най-често заболяването се изява още първата седмица след заразяването.
Болестта настъпва с висока температурата, отпадналост, болки в гърлото, евентуално болки в корема и повръщане. Гърлото и сливиците са подути, силно зачервени, болезнени. Уголемяват се лимфните възли в предната част на шията и също стават болезнени. Може да има и запушване на носа, зачервяване на очите, херпес на устните. След 1-2 дни се появява и характерният скарлатинозен обрив. Той е червен и обхваща цялото тяло, но най-интензивен е в областта на шията, долната част на корема и вътрешната повърхност на бедрата. Лицето е зачервено, но характерно е, че кожата в областта на носа и около устните остава бледа и незасегната от обрива, формирайки своеобразен светъл триъгълник – т.нар. триъгълник на Филатов, който е особено характерен за заболяването. В началото езикът е покрит с плътен налеп, но след това налепът се отделя и под него се показва силно зачервен, набъбнал, „малинов“ език. След отшумяване на обрива може да се появи едно характерно лющене на едри люспи на кожата по дланите и стъпалата.
Усложненията, които могат да възникнат в първата седмица от заболяването са резултат най-вече на разпространение на възпалителният процес извън гърлото – напр. към ушите или синусите. По-сериозни могат да бъдат късните усложнения, развиващи се най-често след третата седмица на заболяването. Те са резултат от автоимунни процеси и могат да доведат до засягане на ставите, бъбреците или сърцето. Това е и причината, при установяване на инфекция със Steptococcus pyogenes да се провежда антибиотично лечение, според антибиограмата. Медикаменти на първи избор са тези от пеницилиновата група, а лечението трае обичайно 10 дни. Добре е да бъде включен и пробиотик за 20 дни, за да се намалят негативните ефекти върху чревната флора от прилагания антибиотик.
Къде тук е мястото на хомеопатията?
При контакт с болен и без налични симптоми, можете да опитате профилактика на евентуалното разболяване с даването на Streptococcinum 15 CH по 5 гранули сутрин и Phytolacca decandra 9 CH по 5 гранули вечер за 7-10 дни. Дори и да не се изявят симптоми – добре е да се направи изследване на гърлен секрет, за да се удостовери, че няма наличие на Streptococcus pyogenes. Ако се установи, че в гърлото има бета-хемолитичен стрептокок от група А се преминава към антибиотично лечение.
При вече разгърнато заболяване, хомеопатията би могла да спомогне за по-бързото отзвучаване на симптомите при пациента. В тези ситуации тя може да подобри значително неговото състояние, но не може да замести антибиотичното лечение.
За разлика от шарките, преболедуването от скарлатина не създава траен имунитет и са възможни многократни последващи заразявания. В случаите на рецидивиращи инфекции, може да се назначи хомеопатична профилактика. Обичайно се предписва Streptococcinum 15 CH – 10 гранули веднъж седмично и Silicea 15 CH – три пъти седмично по 5 гранули. Профилактиката трае 3 до 6 месеца.